Министерството на науката и образованието (МОН) предлага държавата да субсидира редовно, дистанционно и задочно обучение в степен "магистър" с продължителност от 2 години, ако то надгражда 3-годишното обучение "бакалавър" в същото професионално направление.
Друго от предложенията е да се субсидират допълнителни квалификации и/или преквалификации, включително и чрез завършване на степен "магистър" за хора, които са придобили висше образование преди повече от 10 години (в това число и завършили магистратура).
"В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това", каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров обаче смята, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност "бакалавър" и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той. "Трябва много предпазливо да се подхожда към подобна промяна в структурата на обучението", коментира пред БНР.
Университетите - изследователски, образователни и професионални
Сред другите промени е дефинирането на университетите на изследователски, образователни и професионални въз основа на ясно очертани критерии. Например изследователските се дефинират въз основа на броя на публикациите в реферирани и индексирани издания, нормиран спрямо броя преподаватели. Изследователски е и университет, в който всички професионални направления обучават магистри и поне 75% от действащите студенти се обучават в изследователски професионални направления.Като образователни ще бъдат дефинирани висши училища, които обучават само бакалаври и магистри или в които делът на студентите обучавани в изследователски специалности не е висок.
Според зам.-министъра на образованието Петър Николов разделянето на изследователски и преподавателски университети е "просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият".
"Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университети. За нас това не е вярно. Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри. Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем, хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам", коментира той.
По думите му в България има два типа висши училища - големи университети, които предлагат много специалности, "но и в тях се прави голяма наука и просто ги има на научната карта на Европа", и по-малки висши училища, "на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион и за бизнеса там".
"Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират", коментира той.
Обучение по дигитални технологии
Друга от целите на стратегията е включването във всички учебни планове на дисциплини и на практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект (AI), добавена реалност (AR), изкуствена реалност (VR) и др., както и на базово обучение за развиване на умения за алгоритмично мислене и решаване на алгоритмични проблеми.Сред посочените мерки, които следва да се осъществят до 2030 г., са още засилване на интердисциплинарния подход при подготовката на учебните планове и програми, въвеждане на хибридни дисциплини с преподаватели от различни научни области и направления, включване на няколко социални и/или хуманитарни дисциплини (философия, социология, политология, изкуство и др.) в учебните планове на другите професионални направления, както и на уводни дисциплини от точните науки (математика, информатика, природни науки и др.) в хуманитарните и социалните направления.
МОН смята, че трябва да се засили и практическата подготовка на студентите за придобиване на компетентности и качества, търсени на пазара на труда, чрез включване в преподаването на специалисти от практиката, както и да се въведе преподаването чрез казуси като средство за интензивно обсъждане от студентите на преподавания материал, за да развият умения за аргументиране, словесно дебатиране и взимане на решения.