Всичко това нямаше да е чак толкова досадно, ако не ти се налагаше в същото време и да работиш. Така че, докато надзираваш хлапето и се опитваш да излъчваш родителски респект, отговаряш на имейли, оправяш слайдове на презентация, пишеш съобщение или направо си в средата на някоя онлайн среща, на която краят не й се вижда. И, разбира се, в някакъв момент контролът ти се изплъзва. Даваш задача със заповеден тон и отпращаш детето оттатък да я изпълнява.
Час по-късно установяваш, че дребосъкът дори не е стигнал до стаята си. Размазал се е на дивана и играе някаква игра, закача домашната котка или ей така си блее. Когато изсъскаш с все сила в лицето му, той аха да ревне и с най-ококорените очи на света започва да ти обяснява как, ама ето на, тъкмо отивал да работи в стаята си и ти си го сварил насред пътя И че ти си виновен, че не се е справил с домашното, защото, ако го беше пуснал да играе навън не-знам-си-кой ден, той щял да се наиграе като хората и след това да си учи пак като тях.
Днес, ако си имате малък ученик, не точно леля, баба или кака са ви другите варианти за домашни помощници в ученето. Хлапетата са толкова динамични и технологични, че имат нужда от среда, която да им пасва на енергията и интересите. В този смисъл най-доброто решение за създаване на навици за учене, следене на резултатите и подобряването им, както и възпитанието в социални умения е адекватно да се случи в една добре организирана и професионална по всички критерии съвременна занималня.
Занималня до занималня
През годините, когато децата ми учеха в началните класове, беше модерно родители да правят свои занимални. Най-често с това се захващаха свободни от професионални ангажименти майки, изтощени от непрекъснатото тичане от училище на плуване, от плуване на урок по математика, а от урок по математика на ателие по танци, заради децата. Намираха някакво финансиране, наемаха помещение и една-две учителки и започваха да работят. Само че ентусиазмът им се изпаряваше с всеки следващ клас на децата и в крайна сметка, когато отрочетата ставаха самостоятелни, занималнята затваряше. След нея идваше вариантът "частни учители". Толкова.В последните години обаче занималните изобщо не са това, което бяха. В тях заработиха доказани професионалисти, навлязоха модерните технологии и новите обучителни системи, а конкуренцията естествено доведе и до предлагането на нови и различни услуги. В търсене на точно такова ново място, с нови идеи и програми, попаднах на занимални, които предлагат часове по готварство, уроци по музика, учители по по-екзотични езици, театър, бойни изкуства, школа за модели. Тази, която истински ме заинтересува обаче, беше занималнята, или по-точно казано Учебният център, който предлага на децата (включително и на тийнейджъри над 16 години) нещо полезно и досега несрещано в подобна форма на извънкласно обучение - умения в презентирането и добрата реч. И още по-интересно - в занималнята има занимания и за родители!
Учене без възраст
"Всъщност и ние започнахме нашата дейност първо като майки, които са се сблъскали с неудобството да трябва да разкарваш из целия град в различни часове децата си, за да можеш да им осигуриш добро образование и да можеш да си отдъхнеш като родител", казва ми Мария Кирилова, една от двете основателки на детски учебен център "Решение", където вече има класове и за родители. "Аз имах горчивия опит с извънкласните занимания, а Мариета Георгиева (другата половина на тандема им - бел. авт.) пък вече организираше летни езикови лагери и също като мен беше майка на малък ученик. Седнахме да помислим какво е нещото, което съвременният свят изисква от хората, и как ние можем да го предлагаме в наша специална програма за деца. Така заедно стигнахме до извода, че презентирането, но в най-широк план - представянето пред аудитория, защитаването на теза, включително и онлайн присъствието - са много важни за съвременния човек."По тази логика Мария и Мариета решават, че най-добрият начин да направиш професионален център за обучение е да наемеш възможно най-добри утвърдени специалисти. Затова и канят г-жа Вероника Аврамова - преподавател с опит и доказано име в професията, да състави учебните програми. Благодарение на нея имат разработени планове за допълнително и подкрепящо обучение за всички класове от първи до седми включително, както и динамична програма за по-големи ученици. Административната и мениджърската работа остава за тях. Но пък именно от тяхна страна идва и още една идея - да започнат да организират занимания и за родителите на децата, които ги посещават. Хрумването дошло също от практиката - когато водиш детето си на урок, все търсиш къде да прекараш този един час, докато го чакаш. И вместо да седиш в поредното кафене или да работиш от колата, можеш да уплътниш времето си с нещо приятно именно на мястото, където детето така и така вече е.
Били точно пред старта на първата програма по "комуникационни техники" за възрастни, когато се случи пандемията около коронавируса. От новата учебна година обаче при пълни санитарни мерки смятат да реализират програмите, в които родителите също са ученици. За тях, както и за допълнителните курсове за децата извън приетата учебна програма ще се грижат водещи преподаватели в съответните области.
Просто нашето място за обичане
Това е формулата на Мария и Мариета от "Решение" - мислят за учебния си център не като за занималня или място за почасово гледане на деца, а като територия, на която на всички им е хубаво да обитават. Целта им е не само да занимават мама и тате, докато учат децата им, но и така да създадат една още по-здрава връзка между родителите и хлапетата. Защото на територията на "Решение" те всички стават ученици. Пък да си ученик е най-страхотното състояние на света, защото постоянно се обогатяваш със знания и умения. "Искам, идвайки при нас, всеки родител да бъде спокоен за детето си, а децата да си тръгват мотивирани, не изморени и отегчени от учене. За нас е важно, че ние всички сме приятели, целият екип", обяснява Мария.През новата учебна година в учебния център за да си го кажем точно, деца и техните родители се предвиждат още обучения за мама и тате: по бизнес етикет и комуникация, речеви и презентационни умения, както и срещи с известни български творци и общественици. Желанието на организаторите е тези програми да се случват на живо, затова и предвиждат малки групи, които да работят с всички необходими санитарни мерки. Част от уроците на децата могат да минават онлайн, както е било и по време на изолацията. Екипът е подготвен и вдъхновен, особено когато му предстои да се срещне с най-мотивираните си ученици - тези, които са напуснали училището преди петнайсет-двайсет години и днес са готови да се върнат в него заедно с децата си.